Джованни Батиста Бияджо Базиле (Джамбатиста Базиле - Giambattista Basile) е един от най-значимите италиански писатели, известен с това, че е първият, който се заема с жанра на приказката. Той е дълбоко свързан с неаполитанската култура, която през неговото време е била особено развита. Базиле пише на неаполитански диалект, което прави творбите му трудни за разбиране в по-късни времена. Неговото най-значимо произведение, "Lo cunto de li cunti", е преведено на италиански едва през 1925 г. от философа Бенедето Кроче (Benedetto Croce). Въпреки това, много чуждестранни автори, включително братята Грим, черпят вдъхновение от него.

Датата на раждане на Базиле е спорна. Според най-достоверните източници, той е роден на 3 или 15 февруари 1566 г. в Джулиано в Кампания, а според Бенедето Кроче - в Неапол през 1675 г. Първите години от живота му остават неясни, но се знае, че той е обикалял из Италия. Особено важен е престоят му във Венеция, където се записва в армията и защитава остров Крит от османските нашественици. Там той за първи път демонстрира литературния си талант и става член на Академията на странните. След военната си служба Базиле се завръща в Джулиано, а по-късно и в Неапол, където сестра му Адриана, известна певица, играе важна роля в живота му. Той умира на 23 февруари 1632 г. в Джулиано.

Творчеството на Базиле е разнообразно и включва както поезия, така и проза. Някои от основните му произведения са "Il pianto della Vergine", "Madriali et ode", "Le avventurose disavventure", "Egloghe amorose e lugubri", "Venere addolorata" и "Le opere poetiche". Въпреки това, най-известен остава с "Lo cunto de li cunti", което е събрание от 50 народни приказки, публикувано посмъртно благодарение на усилията на сестра му.

"Lo cunto de li cunti" е написано на неаполитански и е публикувано между 1634 и 1636 г. Произведението е структурирано в пет дни и разказва истории, подобно на "Декамерон" на Бокачо, но с различен стил и съдържание. Всяка приказка завършва с диалог в стихове, който подчертава човешките пороци. Основната сюжетна линия следва принцеса на име Лукреция, известна и като Зоза, която губи желанието си да се смее. След поредица от събития, свързани с магия и измама, тя успява да възвърне щастието си.

Произведението на Базиле продължава да вдъхновява съвременни театрални и филмови адаптации. Филмът "Il racconto dei racconti" на Маттео Гароне е пряка адаптация на неговата работа, а "Cenerentola" (2017) е анимационен филм, вдъхновен от приказката "La gatta Cenerentola", която е най-старата версия на известната история за Пепеляшка.